умърлуши

Речник на българския език

1. умърлуши — сег. вр., 3 л., ед. ч.

умърлуши е производна форма на умърлуша се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. умърлуши — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

умърлуши е производна форма на умърлуша се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. умърлуши — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

умърлуши е производна форма на умърлуша се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. умърлуши — повелително наклонение, ед. ч.

умърлуши е производна форма на умърлуша се (повелително наклонение, ед. ч.).