умърлушел

Речник на българския език

1. умърлушел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умърлушел е производна форма на умърлуша се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умърлушел — мин. деят. несв. прич. м. р.

умърлушел е производна форма на умърлуша се (мин. деят. несв. прич. м. р.).