умърлушвал съм

Речник на българския език

1. умърлушвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

умърлушвал съм е производна форма на умърлушвам се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. умърлушвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

умърлушвал съм е производна форма на умърлушвам се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. умърлушвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

умърлушвал съм е производна форма на умърлушвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).