умърлушвал е

Речник на българския език

1. умърлушвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умърлушвал е е производна форма на умърлушвам се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умърлушвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умърлушвал е е производна форма на умърлушвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. умърлушвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умърлушвал е е производна форма на умърлушвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).