умърлушвала

Речник на българския език

1. умърлушвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

умърлушвала е производна форма на умърлушвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. умърлушвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

умърлушвала е производна форма на умърлушвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. умърлушвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

умърлушвала е производна форма на умърлушвам се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. умърлушвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

умърлушвала е производна форма на умърлушвам се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).