умърлушвал

Речник на българския език

1. умърлушвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умърлушвал е производна форма на умърлушвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умърлушвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умърлушвал е производна форма на умърлушвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. умърлушвал — мин. деят. св. прич. м. р.

умърлушвал е производна форма на умърлушвам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. умърлушвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

умърлушвал е производна форма на умърлушвам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).