умълчавало

Речник на българския език

1. умълчавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умълчавало е производна форма на умълчавам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. умълчавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умълчавало е производна форма на умълчавам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. умълчавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

умълчавало е производна форма на умълчавам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. умълчавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

умълчавало е производна форма на умълчавам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).