умълчавал

Речник на българския език

1. умълчавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умълчавал е производна форма на умълчавам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умълчавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умълчавал е производна форма на умълчавам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. умълчавал — мин. деят. св. прич. м. р.

умълчавал е производна форма на умълчавам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. умълчавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

умълчавал е производна форма на умълчавам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).