умъдрял си

Речник на българския език

1. умъдрял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умъдрял си е производна форма на умъдрям се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. умъдрял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умъдрял си е производна форма на умъдрям се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. умъдрял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умъдрял си е производна форма на умъдрям се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).