умъдряло

Речник на българския език

1. умъдряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умъдряло е производна форма на умъдрям се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. умъдряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умъдряло е производна форма на умъдрям се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. умъдряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

умъдряло е производна форма на умъдрям се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. умъдряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

умъдряло е производна форма на умъдрям се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).