умъдрила

Речник на българския език

1. умъдрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

умъдрила е производна форма на умъдря се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. умъдрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

умъдрила е производна форма на умъдря се (мин. деят. св. прич. ж. р.).