умрете

Речник на българския език

1. умрете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

умрете е производна форма на умра (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. умрете — повелително наклонение, мн. ч.

умрете е производна форма на умра (повелително наклонение, мн. ч.).