умрели

Речник на българския език

1. умрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

умрели е производна форма на умра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. умрели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

умрели е производна форма на умра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. умрели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

умрели е производна форма на умра (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. умрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

умрели е производна форма на умра (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).