уморил съм

Речник на българския език

1. уморил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

уморил съм е производна форма на уморя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. уморил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

уморил съм е производна форма на уморя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).