уморил си

Речник на българския език

1. уморил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уморил си е производна форма на уморя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. уморил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уморил си е производна форма на уморя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).