уморило съм

Речник на българския език

1. уморило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

уморило съм е производна форма на уморя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. уморило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

уморило съм е производна форма на уморя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).