умопомрачил е

Речник на българския език

1. умопомрачил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умопомрачил е е производна форма на умопомрача (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умопомрачил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умопомрачил е е производна форма на умопомрача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).