умопомрачил

Речник на българския език

1. умопомрачил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умопомрачил е производна форма на умопомрача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умопомрачил — мин. деят. св. прич. м. р.

умопомрачил е производна форма на умопомрача (мин. деят. св. прич. м. р.).