умопобъркваше

Речник на българския език

1. умопобъркваше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

умопобъркваше е производна форма на умопобърквам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. умопобъркваше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

умопобъркваше е производна форма на умопобърквам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).