умопобърквахте

Речник на българския език

1. умопобърквахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

умопобърквахте е производна форма на умопобърквам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. умопобърквахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

умопобърквахте е производна форма на умопобърквам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).