умопобъркваха

Речник на българския език

1. умопобъркваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

умопобъркваха е производна форма на умопобърквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. умопобъркваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

умопобъркваха е производна форма на умопобърквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).