умопобърквах

Речник на българския език

1. умопобърквах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

умопобърквах е производна форма на умопобърквам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. умопобърквах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

умопобърквах е производна форма на умопобърквам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).