умопобърквал съм

Речник на българския език

1. умопобърквал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

умопобърквал съм е производна форма на умопобърквам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. умопобърквал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

умопобърквал съм е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. умопобърквал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

умопобърквал съм е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).