умопобърквало съм

Речник на българския език

1. умопобърквало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

умопобърквало съм е производна форма на умопобърквам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. умопобърквало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

умопобърквало съм е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. умопобърквало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

умопобърквало съм е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).