умопобърквало си

Речник на българския език

1. умопобърквало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

умопобърквало си е производна форма на умопобърквам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. умопобърквало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

умопобърквало си е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. умопобърквало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

умопобърквало си е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).