умопобърквало е

Речник на българския език

1. умопобърквало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умопобърквало е е производна форма на умопобърквам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. умопобърквало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умопобърквало е е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. умопобърквало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умопобърквало е е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).