умопобърквало

Речник на българския език

1. умопобърквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умопобърквало е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. умопобърквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умопобърквало е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. умопобърквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

умопобърквало е производна форма на умопобърквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. умопобърквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

умопобърквало е производна форма на умопобърквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).