умопобърквала съм

Речник на българския език

1. умопобърквала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

умопобърквала съм е производна форма на умопобърквам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. умопобърквала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

умопобърквала съм е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. умопобърквала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

умопобърквала съм е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).