умопобърквала е

Речник на българския език

1. умопобърквала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

умопобърквала е е производна форма на умопобърквам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. умопобърквала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

умопобърквала е е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. умопобърквала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

умопобърквала е е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).