умопобърквал

Речник на българския език

1. умопобърквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умопобърквал е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умопобърквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умопобърквал е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. умопобърквал — мин. деят. св. прич. м. р.

умопобърквал е производна форма на умопобърквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. умопобърквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

умопобърквал е производна форма на умопобърквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).