умопобърква

Речник на българския език

1. умопобърква — сег. вр., 3 л., ед. ч.

умопобърква е производна форма на умопобърквам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. умопобърква — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

умопобърква е производна форма на умопобърквам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. умопобърква — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

умопобърква е производна форма на умопобърквам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).