умопобъркахте

Речник на българския език

1. умопобъркахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

умопобъркахте е производна форма на умопобъркам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. умопобъркахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

умопобъркахте е производна форма на умопобъркам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).