умопобъркал съм

Речник на българския език

1. умопобъркал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

умопобъркал съм е производна форма на умопобъркам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. умопобъркал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

умопобъркал съм е производна форма на умопобъркам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. умопобъркал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

умопобъркал съм е производна форма на умопобъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).