умопобъркал е

Речник на българския език

1. умопобъркал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умопобъркал е е производна форма на умопобъркам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умопобъркал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умопобъркал е е производна форма на умопобъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. умопобъркал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умопобъркал е е производна форма на умопобъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).