умопобъркало е

Речник на българския език

1. умопобъркало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умопобъркало е е производна форма на умопобъркам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. умопобъркало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умопобъркало е е производна форма на умопобъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. умопобъркало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умопобъркало е е производна форма на умопобъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).