умокрела

Речник на българския език

1. умокрела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

умокрела е производна форма на умокря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. умокрела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

умокрела е производна форма на умокря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).