умозаключил съм

Речник на българския език

1. умозаключил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

умозаключил съм е производна форма на умозаключа (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. умозаключил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

умозаключил съм е производна форма на умозаключа (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).