умножило

Речник на българския език

1. умножило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умножило е производна форма на умножа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. умножило — мин. деят. св. прич. ср. р.

умножило е производна форма на умножа (мин. деят. св. прич. ср. р.).