умножало

Речник на българския език

1. умножало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умножало е производна форма на умножа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. умножало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

умножало е производна форма на умножа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).