умисляше

Речник на българския език

1. умисляше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

умисляше е производна форма на умислям се (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. умисляше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

умисляше е производна форма на умислям се (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).