умислях

Речник на българския език

1. умислях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

умислях е производна форма на умислям се (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. умислях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

умислях е производна форма на умислям се (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).