умислял си

Речник на българския език

1. умислял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умислял си е производна форма на умислям се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. умислял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умислял си е производна форма на умислям се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. умислял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умислял си е производна форма на умислям се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).