умисляли

Речник на българския език

1. умисляли — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

умисляли е производна форма на умислям се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. умисляли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

умисляли е производна форма на умислям се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. умисляли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

умисляли е производна форма на умислям се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. умисляли — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

умисляли е производна форма на умислям се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).