умисляла

Речник на българския език

1. умисляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

умисляла е производна форма на умислям се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. умисляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

умисляла е производна форма на умислям се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. умисляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

умисляла е производна форма на умислям се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. умисляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

умисляла е производна форма на умислям се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).