умислял

Речник на българския език

1. умислял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умислял е производна форма на умислям се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умислял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умислял е производна форма на умислям се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. умислял — мин. деят. св. прич. м. р.

умислял е производна форма на умислям се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. умислял — мин. деят. несв. прич. м. р.

умислял е производна форма на умислям се (мин. деят. несв. прич. м. р.).