умислите

Речник на българския език

1. умислите — мн. ч. членувано

умислите е производна форма на умисъл (мн. ч. членувано).

2. умислите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

умислите е производна форма на умисля се (сег. вр., 2 л., мн. ч.).