умислил е

Речник на българския език

1. умислил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умислил е е производна форма на умисля се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умислил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умислил е е производна форма на умисля се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).