умислил

Речник на българския език

1. умислил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умислил е производна форма на умисля се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умислил — мин. деят. св. прич. м. р.

умислил е производна форма на умисля се (мин. деят. св. прич. м. р.).