умислел

Речник на българския език

1. умислел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умислел е производна форма на умисля се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умислел — мин. деят. несв. прич. м. р.

умислел е производна форма на умисля се (мин. деят. несв. прич. м. р.).