умиротворял

Речник на българския език

1. умиротворял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умиротворял е производна форма на умиротворя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умиротворял — мин. деят. несв. прич. м. р.

умиротворял е производна форма на умиротворя (мин. деят. несв. прич. м. р.).